"Вахканките нападнали Орфей, заговорниците го замервали с камъни, хвърляли срещу него копия, един заговорник с меден меч отсякъл главата му. Тялото му разкъсали... И от всяка капка кръв на Певеца, капнала по тревата, поникнало Орфеевото цвете. "

 

....става дума за родопския силивряк - Haberlea rhodopensis.

      В ранната пролет на 1834 год. в Пловдив пристигнали Карл Хинке и Константин Манолеску - пратеници на Имре Фривалдски - небезизвестен унгарски ботаник и ентомолог, уредник по онова време на националния музей в Будапеща. През юни същата година някъде из сенчестите скалисти долове над Асеновград те попаднали на хаберлеата. Когато Фривалдски получил материалите, след известно съмнение и колебание стигнал до убеждението, че се отнася за нов род и вид растение, което в чест на своя учител, ботаника Карл Хаберле и планината Родопи нарекъл с името Haberlea rhodopensis.
През следващата година Хинке и Манолеску се прехвърлили от Пловдив в подножието на Стара планина. В околностите на Калофер те намерили същото растение, т. е. оказало се,че хаберлеата не е родопски, а балкански ендемит.
Такава е накратко историята на родопската хаберлеа. По-интересна е обаче нейната забележителна анаботична сухоустойчивост. Тя е за пръв път експериментално доказана преди близо 60 години от българския ботаник д-р Иван Ганчев. Екземпляри, престояли 31 /!/ месеца в хербарий, не загубвали своята жизненост и способност да продължат развитието си. Когато този "рекорд" станал известен на научния свят по онова време от много ботанически градини започнали да идват писма с молби да им се изпрати това чудно растение. И вместо семена, както е прието в такива случаи, от София те получавали ... хербаризирани листни розетки, които след засаждане и поливане оживявали.

Има образа на Орфеевото цвете на монета, сечена от Рим. Ботаници – унгарски, руски и български – са правили такива опити с него: изскубвали Орфеевото цвете с корените, държали го в хербарий две години и половина, а след това пак го посаждали в естествената му среда. То се прихващало и възстановявало своя живот. Разлиствало се отново, разцъфтявало. Орфеевото цвете е единственото цвете в света, което изпада в анабиоза (мнима смърт) и крие тайната на безсмъртието. То е ендемит от ледниковия период

Така го видях през този септември...

То расте в пукнатини на скалите и цъфти през юни-август. Стръкчетата му са високи около 15 сантиметра. Цветчетата му са с по 3 или 5 камбанки. По цвят са бели (Орфеевият цвят) и имат лилави оттенъци.

Цветето е свръхчувствително. Ако облак премине през слънцето и сянка пропълзи върху него, то мигом и видимо свива цветчета. А щом сянката премине и слънцето изгрее пак, Орфеевото цвете се разпуска, разтваря – сякаш поглъща светлината. То е като стих и музика – сътворено от родопската природа, същата, която роди и Орфей ........  

КОЛКО НЕЩА НАУЧИХ ОТ ТВОЯ ПОСТИНГ И БЛАГОДАРЯ! КАТО ПРИКАЗКА, КАТО ЛЕГЕНДА А КАЗВАТ ЧЕ ВЪВ ВСЯКА ЕДНА ОТ ТЯХ ИМА КОДИРАНИ ИСТИНИ!

МОЛЯ ЗА РАЗРЕШЕНИЕ ДА ГО КАЧА КЪМ ПРОЕКТА "НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ - РОДОПИТЕ"

С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ

Писал съм неща с името Силивряк Родопски...

Поздрави!

благодаря ти, че ни го показваш.

за всички постинги, които публикувам за Родопите не се нуждаеш от специалното ми разрешение...те са част от проекта ти....поздрави

Всяка година Ви гостувам в Родопите през есента и за съжаление това вълшебство не съм го видяла цъфтящо...първите две снимки от постинга ми са свалени от нета, останалите три са мои от този септември... живот и здраве ще улуча сезона на цъфтежа...поздрави

да, ти си ценител на тази красота и знам че си искрена...благодаря ти...поздрави

Много бях чувал за него, но за пръв път виждам за кое става въпрос. Благодаря ти.

когато не е цъфнал е незабележим, но расте на големи туфи и не може да се сбърка с друго растение...поздрави...

и красивите снимки!
Поздрави!

Благодяря ти Слава...поздрави

То това цвете си прилича на българите . Изтръгнат го из корен . Мислят , че е загинало. А после то пониква отново.

Да Ани, с малко думи - точно определение...благодаря че се отби при мен... поздрави

Манолеску е намерил растението за първи път, в доловете по южните склонове на Стара планина между Карлово и Калофер. Но след това станало объркване на изпратените хербарии, като образците от Родопа били описани като първи. После грешката била открита, но името си останало.

Аз живея в Карлово и често ходя по Балкана. И сега Силивряка си го има по всички сенчести долове между квартал Сушица на Карлово и Калофер. Интересно, че западно от Сушица го няма в нито един дол. Появява се отново чак в землищата на селата Кърнаре и Христо-Даново.
Това е за южните склонове.

По северните поли на Балкана съм го виждал само в резервата "Стенето" и то в доста голямо количество.

Добре дошъл в моя блог! Да може и да си прав. Силивряка е по-скоро балкански ендимид, защото освен находища в Стара планина и Родопите, са открити и изследвани находища и в Гърция...Така че не можем да кажем че е български, камо ли родопски...но името и асоциацията за него свързваме с Родопи... Поздрави

В землището на село Домлян. Ходил съм там за гъби, но не съм го виждал лично.

Растението е остатък от минали геологични времена, но е много жизнено и днес. Най-голямото находище което съм виждал, е в землището на квартал Сушица - Карлово, където една северна скална стена, всяка пролет се обагря с виолетовия цвят на стотици растения Силивряк.

Във флората на БГ има само още един вид от това семейство - Сръбска Рамонда. Рамондата се среща само в Западна Стара Планина, около Чипровци - Белоградчик.

чела съм, че най-голямото находище на силивряк е в района на дяволския мост край Ардино, а Рамонда не съм виждала, но ти благодаря за информацията ще потърса в нета... хубав ден

98. ka4ak - Прочетен от създаването: 145000 21:01 - totkaivanovaaТотке благодаря ти!
22:18
Днеска ми е ден и ти ме правиш безкрайно щастлив,че си ти!Обичай и бъди обичана!Толкова си искренна и благородна,толкова си истинска и пример за българската жена и майка!!!Радвай и зареждай хората около теб с обич!Обичам те и дерзай усмихната!!!:)))

Хей Приятелю, как искренно ме зарадва и усмихна с топлите думи за мен... коя жена би устояла на това... БЛАГОДАРЯ ТИ!!! Поздрави и целувки от Елхово...

Това цвете е много хубаво ,листата му са като копринени.Аз преди имах Венерина мохуловка но незнаеь как да се грижа за нея ,четоь в интернет ,поливах я но за два месеца умря.

неща незная......
Аз поначало не се интересувам от ботаника и от цветя. Като ги видя, тогава им обръщам внимание, но не се задълбочавам в подробности.
Радвам се, че успях да науча нещо ново и да се насладя на това красиво цвете.
Благодаря ти, че ни показваш неща непознати за нас - непросветените в тази област.
Благодаря ти, че не представяш и сакралната природа на Родопа планина....
Желая ти много бъдещи успехи...!!!