Във душата ми днес заваля

И не мога да сдържам сълзите си

Като жълтите есенни листа

Се отронваха без да попитат ме...

 

Всъщност всичко е толкоз` естествено

Всеки поема по пътя си

Толкова дълго превъзпитавах се аз

А се върнах в начална позиция

 

И тогава когато си мислех

Че съм силна и не трябва да плача

Дъжд...дъжд заваля във душата ми

И вледени ме във здрача....

Сълзите са свято докосване,
свобода за душата са сълзите,
сълзите са истина която не можем да възпрем,
емоция за която бента е излишен...

Поздрави!!!

благодаря ти приятелю, от много време се превъзпитавам че blackle заминава...че това е пътят...и днес ...колко истински ми го написа "емоция за която бента е излишен"... Поздрави!

Трудно е, особено ако не се е отделял за дълго от теб, но и с това се свиква...Не може да ги държим до себе си цял живот, трябва да ги оставим да летят на свобода.
Сърдечен поздрав!

да Слава, убедена съм , че това което ми пишеш е така, но си изпитвала как за секунда всичко се срива...и започваш отначало да се превъзпитаваш...сърдечни поздрави!

щом е за добро, стискм ти палци, поздрави!!1

Благодаря ти за подкрепата миличка... поздрави!

Чувствен стих. Поздрави!

благодаря ти...сигурно от коментарите разбра, че това бе продиктувано от една раздяла с моя син, който е студент 1-ва година в УНСС...така се почуствах,когато го изпращах... поздрави!

Децата са нашият център на Вселената...
Хубав и усмихнат ден!

най силния удар, и в душата ти бушуват порои
снагата ти е самотно дърво на високия хълм
и брулят я всички стихии.
Дори и тихо да чувстваш самота, отвсякъде вее те хлад
и търсиш дума една каква да е , само и само да има
живина около теб.

Желая ти хармония, а това което написах беше нещо спонтанно, не стих, просто по този начин чувствам самотата аз.